Къщата на езерното дъно

Къщата на езерното дъно
Автор: Джош Малерман
Дежа Бук (2017)

След ослепителната (ха!) "Кутия за птици" на Джош Малерман, нямаше как да не разлистя страниците и на новата му творба, издадена у нас - "Къщата на езерното дъно". Прочелите "Кутията...", са наясно, че е хорър роман, но далеч не толкова типичен, колкото може би сме свикнали да виждаме. Малерман постоянно предизвиква читателското въображение и тази му характерност се запазва и в новелата.
Сюжетът на "Къщата на езерното дъно" проследява двама младежи, Амелия и Джеймс, на по 17 години, които тепърва започват лятната си ваканция и времето, свободата, животът са пред тях. И почти по детски, се впускат в приключение, водени от жаждата за нещо ново, различно, неоткрито от никого до сега. И тази им авантюра, реалната, както и вътрешната, емоционалната, ги отвежда до нови за тях открития - една потопена къща и една изплуваща обич. Двамата са млади, наистина млади, но все пак са на прага на това да станат възрастни... И този път, по който са поели, и всичко онова, което мислят, чувстват, и разбират един за друг, а и за себе си, е нещо, което е преживявано от всеки младеж в един или друг момент от живота си.
Приключението с къщата отразява смислово и символно развитието на тяхната зараждаща се любов. От друга страна обаче, образът на къщата (която, не случайно, в един момент е наречена "дом", която е детайлно описана и предметите в нея са така застинали, сякаш живи, а и, освен това, става най-интимен "свидетел" на връзката между Амелия и Джеймс) олицетворява и онази граница, онзи праг, между детството и встъпването в един нов живот. Всички ние в даден момент сме го изпитвали онова чувство, леко наподобяващо страх, леко вълнуващо, и което с времето се превръща дори в носталгия.
И колкото повече двамата наближават този сюблимен момент, толкова по-реално става всичко за тях, а самата къща заживява свой живот.
В тези 150 страници на "Къщата на езерното дъно" Джош Малерман не просто пленява въображението ни, умело използвайки хорър и фантастични елементи, той успява да изгради един свеобразен "дом" (кутия за спомени?) както за героите си, така и за своите читатели. Дом, в който да съхранят онази лудост на детството, онзи приключенски дух от младежките години, който ни помага да престъпим отвъд "прага" на възрастните.

П.С. С нетърпение очаквам следващата книга на Джош Малерман. Надявам се, че след един роман и една новела на такова високо ниво, следващата творба ще бъде с не по-ниско качество и отново ще има с какво да ни изненада.