Уау, колко много книжки (е, като за мен)! Седнах да прегледам изчетеното през миналата календарна година и си рекох да отсея най-доброто, така че ако някой се колебае дали да прочете някое заглавие, евентуално и да помогна с решението. Може би трябваше да започна блога с този пост, нали? Както и да е.
Няма да подреждам книгите в класация или нещо подобно, защото определено всички са добри и всички те заслужават да им се обърне подходящо внимание. Според вкуса на всеки читател, разбира се, но смятам, че въпрсните заглавия заслужават и "експериментирането" в различни тематики и жанрове.
И така. Here we go.
И така. Here we go.
1. Поредицата „Джентълмените копелета“ на Скот Линч и особено книга първа - „Лъжите на Локи Ламора“, и книга трета - "Republic of Thieves" (не, че втората не е добра, но малко бледнее сред останалите). Скот Линч определено има нюх към хумора, обратите и грандиозните планове (особено такива, включващи хитреци, наумили си да стане на тяхното), а фентъзи поредица, концентрирана върху крадец, определено забива камбанката на интереса (все пак кой не харесва Бандата на Оушън?). Страничните герои и сюжети също правят (меко казано) впечатление, а магията, макар и да не е в големи количества, е достатъчно интересна и, както се очертава, тепърва ще ни се разкрива още от нея. Поредицата, изглежда, че ще бъде от 7 книги, като тази година евентуално ще можем да прочетем четвъртата - The Thorn of Emberlain.
2. Вината в нашите звезди на Джон Грийн. Сама се учудих на себе си, когато реших да прочета книгата и, честно казано, наистина не съжалявам. Това е първият ми досег с „модерното“ young adult и нямам база за сравнение, навярно няма и да имам за напред. Освен ако не реша да хвърля един поглед на „Къде си, Аляска“ или някое от другите произведения на Джон Грийн. (Един проблем имам с „Вината“ обаче... и той е, че сякаш книгата "настоява" читателите да я харесат. Все пак не би ли било коравосърдечно, ако някой се изкаже негативно за развитието на Хейзъл и Огъстъс (дано да не бъркам имената) като герои? Защото това въздейства наистина, но дали въздейства заради тежката съдба, през която минават (и много от нас навярно могат да видят себе си в техните роли или свои близки и познати) или въздейства заради качествата, които романът притежава?... ох, дълга скоба стана. Затварям я.)
3. The Silkworm на Робърт Галбрайт... или неразказаната история на Аластор Муди (шегувам се... донякъде). Джоан Роулинг е майсторка в измислянето на интересни, различни и вълнуващи герои и Корморан Страйк определено е един от тях. Има си своите неволи, има си своите добри и лоши страни и определено има навика да ти влиза под кожата. Смея да твърдя, че за двете книги, излезли до сега от тази поредица, определно го заобичах и нямам търпение Джо да напише и следващата. Нямам голям опит с криминалните романи, но по мое скромно мнение добре ѝ пасва на стила и интригата определено е на ниво (*crossing fingers за екранизация).
4. Поредицата „Сага за Живите кораби“ на Робин Хоб (която скоро ще бъде издадена от MBG Books и мисля, че вече може да се закупи първата част - „Вълшебният кораб“). Ако искате фентъзи, концентрирано върху героите и техните прежиявания, а не толкова върху съдбата на света и неговото спасяване, то това са книгите за вас. Робин Хоб вдига с класи този поджанр във фентъзито (правилен термин? не? все тая) - не бих отишла далеч от истината, ако кажа, че можех буквално да чуя как туптят сърцата на героите във всеки един момент, толкова истинско звучеше всичко. Всеки един от тях е уникален, всеки един заслужава фокуса, който получава, всеки един има своето значимо място в цялостната картина на събитията (а те какви събития... въй-въй!). Ами корабите, така крещящо подчертани в заглавията? Не бих могла да си представя, че съм способна да се вманияча по кораби, но в литературата всичко е възможно. В добрата литература (малка подсказка към феновете на „Колелото на Времето“: спомнете си думите на Ветроловката в четвърта книга). Горещо препоръчвам на всички.
Тук ще вмъкна и Fool's Assassin - първа книга от поредната поредица за Фиц и Шута (май така е и нейното заглавие?), където виждаме един още по-пораснал и още по-сериозен Фиц. Сюжетът върви малко по-бавно и напрежеието в книгата расте плавно, което може би не би се харесало на екшън-любителите. Но за тези от нас, изчели всичко за Фицрицарин, това не е проблем и навярно не съм единствената, която се вълнува от всяка нова история за любимия убиец (а и Любими? О, да.).
5. „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов. ПРОЧЕТЕТЕ Я! ВЕДНАГА! (Упс..
. съжалявам, не исках да викам). Захванах я малко на шега и единственото за което съжалявам е, че не ми е попаднала по-рано пред очите. Като народна приказка, разказана по модерному, с лека носталгична нотка за времената от преди десетина-петнадесет години (не знам точно кога е писана) , с онова вдъхновение, което почти по детски, ни кара да погледнем към Райчо и да съжалим, че змейовете и змеиците не са вече сред нас. Важно е да посоча, че това е първата книга от поредицата „Драконче“, като останалите части също заслужават читателското внимание. Светът, създаден от Николай Теллалов, е толкова богат, че дори на моменти е трудно да се преглътне, въплъщавайки едновременно научна фантастика и фентъзи (не съм много по научната фантастика, но както и да е, беше ми адски интересно все пак, въпреки многото елементи и образи). Радо е уникален симпатяга, а Верена е едно очарователно змейче (наистина!). Жалко, че участието ѝ в следващите книги е по-малко.
6. „Сияйни слова“ на Брандън Сандерсън. Разбира се, перлата във фентъзи короната за миналата година. Господинчото продължава да бълва книга след книга и се чудя кога ли ще му секне неспирният извор на вдъхновение (дано да не става, разбира се; искам още пръчки, които да са пръчки (не, не съм луда, това си е в сюжета)). Отношенията ми като читател с Брандън Сандерсън са малко по-сложни от тези на останалите негови фенове (а и аз все още не се определям напълно като фен), заради факта, че не довърши Колелото на Времето по най-правилния начин (и го казвам обективно, не като един от най-върлите манияци на тази тема, разбира се, в никакъв случай, как може някой въобще да си помисли подобно нещо за мен?!). Все пак не мога да не призная очевадните качества на тази, както и на предходната книга („Пътят на кралете“) - много нива над Мъглороден, според мен, класическо фентъзи, което даставя тотален оргазъм за любителите на този жанр.
Защо смяташ, че Сандърсън не довърши Колелото по най-добрия начин?
ОтговорИзтриванеПоради няколко причини, но основното е, че доста от нещата останаха недообмислени в някаква степен, поне според мен. Времевите линии, развръзките, Последната битка донякъде, отделно част от сюжета на места ми беше тегав, в други случаи - твърде претупан.
ОтговорИзтриванеСмятам, като цяло, че можеше още малко да се вложи, за да се получи перфектният финал.
Разбира се, това не означава, че сега резултатът не е на добро ниво (въпреки че изминалото време ми помогна да стигна до това мнение, в началото бях доста по-разочарована, особено от Среднощни кули; поглеждайки нещата в перспектива обаче, все пак краят е задоволителен). Можеше обаче и по-добре да е. Роля, освен това, има и Тийм Джордан, и отговорността в по-голяма степен е тяхна. Може би една по-щателна намеса и редакция щеше да изглади грапавините.
Наистина времевите линии са доста преплетени, но ако погледнеш като цяло 3те тома, не виждам как да вземем за пример историята на Перин от Среднощни кули би се събрала в Буря се надига, в което време всъщност се развива тя.. Мисля че подхода за писането на последните 3 книги, който са избрали Сандърсън заедно с Тийм Джордън е бил правилен за времето в което са ги писали. Предполагам и те, гледайки назад също виждат какво има за оправяне, но така е със всяко нещо - винаги може и по-добре, но все пак трябва да му сложиш край все някога:) А представяш ли си ако Джордан беше жив и сам си я беше довършил!? Аз лично не мога да си представя да успеe да я побере само в 3 книги с неговите описания :) :) Но съм убеден, че щеше да я завърши перфектно ;)
ОтговорИзтриванеФен съм на поредицата от както излезе у нас през 98-а, но в последствие имах голям проблем да следя кое, кога и защо се случва, особено след 2003, когато почнаха да излиат доста по-рядко.
Като четях последните 3 книги, събитията от предишните ми се губеха и някак си ги приех доста добре хаха.
Миналата година реших да прочета цялата поредица, всички книги една след друга.. вярно отне ми 6-7 месеца, но си заслужаваше всяка минута! - най-накрая разбрах (почти) всичко и смятам, че Сандърсън и Тийм Джордан, колкото и грешки да са допуснали, са се справили изключително добре.
С две думи - на втори прочит, както каза и ти, нещата изглеждат доста по-добре :)
Разбира се, когато се чете поредицата наведнъж възприемането е съвсем различно. А пък, като отлежи прочетеното известно време и човек има време да преосмисли всичко, тогава пък още по-лесно може да се погледне в перспектива. Затова и казвам, че не е най-добрият край, но е достатъчно добър. Не се отклонявам от мнението си, че има кусури, но като цяло беше добре.
ОтговорИзтриванеСещам се сега и че Брандън работеше по доста други проекти, особено по време на Среднощни кули и все си мисля, че донякъде липсва и достатъчен фокус върху работата. И, естествено, той няма как да си остави работата съвсем настрана, но мащабът на Колелото изисква много внимание и отдаденост.
И все пак - като върл, върл, върл фен на поредицата (ама много голям фен, дебело подчертавам при всяка открила се възможност) - никакви слаби места и пропуски не могат да ми попречат да се наслаждавам максимално на началото, средата и края й. :)