събота, 22 август 2015 г.

Книжарничката на острова


„Книжарничката на острова“
Ориг. заглавие: "The Storied life of A. J. Fikry"
Превод: Паулина Мичева

Знам за какво служат думите.
Освобождават ни от чувствата.


Човек е това, което оставя след себе си. Може би някой някога го е казал и може би има известна доза истина в тези думи, но това бе едно от първите неща, които ми хрумнаха, след като прочетох „Книжарничката на острова“. В оригинал заглавието ѝ звучи по друг начин, поставяйки ярко акцента върху само един от персонажите. Но те са няколко реално и на всеки един от тях е отделена значителна доза внимание. И историята, в крайна сметка, на всеки един от тях се върти около едно общо пространство, около този „свещен храм“ - книжарницата. А книжарницата е това, което оставя след себе си Ей Джей Фикри.
Книгата разказва именно за неговия живот, докоснат от този на, както вече споменах, няколко други герои. Историята му (като името, впрочем) притежава както обикновени, почти тривиални елементи, така и някои изключителни такива (самата книга като че ли е такава - в едни моменти изумява, в други сякаш отегчава) - наскоро овдовял мъж, преминаващ през изключително труден период в живота си (при това и пие), който в същото време тича, грижи се за книжарницата си (по не особено грижовен начин, поне не и в началото), егоцентрик, който държи единствено на собственото си мнение... докато не се появява малкото „чудовище“ на прага му, а това дете (очаквано (в хубавия смисъл, разбира се)) преобръща не само живота му, но и самия него. Винаги е приятно да се види такава промяна у хората и Ей Джей не е изключение от правилото. Малката Мая пък е истинско съкровище, докато е все още дете, и е наистина чудесно преживяване да се види светът (книжарницата) през  погледа на невръстно, отворено за всичко наоколо, същество. 
За съжаление, акцентът на книгата твърде много залита в любовната зона (а се надявах, че по-скоро ще гравитира около нея, но както и да е), но пък за всеки влак си има пътници и със сигурност ще има хора, които биха се влюбили в отношенията между Ей Джей и Амелия - най-малкото защото са едновременно различни, и еднакви и защото отношенията им не са точно бурни (все пак минават четири години след първата им злощастна среща), но все пак я има и онази... 'де да знам, тръпка, може би (не се чуствам много комфортно тук, съжалявам), когато все пак става ясно накъде им отиват работите. И докато в първата част на книгата книжарницата определено беше константно присъствие в целия фон, след това нещата малко се размиват. В началото на историята беше ясно, че в полезрението на Ей Джей има място единствено за горчилката след смъртта на жена му и книжарницата (която пък е и постоянен спомен за покойната му съпруга), то след появата на Мая хоризонтът пред него определено се разширява - но все пак не изключва „Айлънд Букс“. Краят със сигурност е обещаващ за китното местенце и наследството ще продължи (представям си го като място, което в продължение на години и години си сменя собствениците, но тя - книжарницата - все още си е там... готино нали?; е, и аз като всеки читател обичам книжарниците - не ме съдете).
Говорейки за края на книгата обаче, не мога да не спомена разговора между бащата и дъщерята. Без да издавам много, ще кажа само, че това е един от най-истинските диалози между персонажи, които някога съм чела (а аз дори не си падам много по толкова явна драма). Причината може би се крие във факта, че на много хора (включително и на мен) им се е случвало нещо подобно и, без да степенувам предполагаемите ситуации, ще отбележа просто, че винаги е трудно.
А това, което най ми хареса може би, бяха откъсите (изповеди?), подобни на кратки бележки и ревюта, в началото на всяка глава (и може ли за момент да се полюбуваме на корицатa?).

Като цяло, историята е приятна и притежава своето книжно очарование (чудя се кога ли ще я превърнат във филм). И, разбира се, известна доза вдъхновение, защото определено, ако имам време, скоро ще посетя някоя книжарничка (пак).



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, уважавайте чистота на българския език! Пишете на кирилица!