Внимание, психоспусък! на Нийл Геймън

Внимание, психоспусък!

Автор: Нийл Геймън

ИК "Бард" (2015)

Превод: Иван Иванов

Добре, признавам си без бой - това ми е първата реална литературна среща с Нийл Геймън и си заслужавам всяко едно сумтене по мой адрес. Преглъщам смело и заявявам, че със сигурност съм изпуснала много. Смятам обаче да наваксам - когато мога, доколкото мога (защото както физическата, така и виртуалната етажерка с книги to-read вече потреперват от тежестта върху им; уви, времето нивга не стига).

Както и да е. 

"Внимание, психоспусък!" е сборник, който наистина може да психизастреля читателя с водовъртежа от идеи, образи, символи и пейзажи. И го казвам във възможно най-добрия смисъл, разбира се. Заглавието доколкото е закачливо, толкова е и... буквално, може би. Не наистина буквално, разбира се, но изострящо очакванията - бледо гъделичка съзнанието и приковава вниманието, както се случи с мен. Самият автор прави едно доста добро встъпление, което препоръчвам да се прочете както преди да се започне със самите разкази, така и поетапно след всеки един, защото това, което той има да каже по отношение на произведенията си е не точно обяснение, а сякаш довършителен щрих към цялостната композиция. И, разбира се, задоволява и без това раздразненото вече любопитство,

Много ми хареса стилът на Нийл Геймън. Начинът, по който разказва, насочвайки погледа и мислите към измерения някъде отвъд, към хоризонти, които аха да видиш и се изплъзват, а сетне напълно те поглъщат. Не всички разкази са за всеки вкус, може би, и на мен лично някои от тях ми допаднаха доста повече от други. Но описвайки сборника в неговата цялост, ще кажа само, че бих го препоръчала на мои познати. Което, честно казано, не правя толкова често. Защото в разказите има както реализъм, така и фантастични елементи, или нещо, някъде по между им (или пък съвсем далеч), но зад всяка една описана идея се крие бисерче (или цял скъпоценен камък), върху което си струва да се обърне внимание - дори да е само вътрешно, всеки сам за себе си. Със сигурност всеки читател ще открие по нещо значимо, четейки и разсъждавайки върху думите във "Внимание, психоспусък!" -  а това е огромно богатство за една книга. Не знам дали същото важи и за другите сборници с разкази на Нийл Геймън, нито в каква степен конкретно, но някой ден се надявам да разбера лично.

"Николко часът", "Трак-трак кокаляците", "Работата с Касандра", "Черното куче" (Шадоу много ме заинтригува - даже скоро смятам да му обърна специално читателско внимание, ей така - очи в очи), "Спазване на формалностите" - това са, мисля, разказите, които сякаш най ми допаднаха. Навярно изпускам някой, а и останалите не са с нещо по-малко хубави. Съветвам ви и вие да се подложите на психоспусъците Геймънови и сами да разберете кой ще ви застреля най-добре. :)