понеделник, 5 септември 2016 г.

Хари Потър и Прокълнатото дете

Хари Потър и Прокълнатото дете (Harry Potter and the Cursed child)
Автор: Джак Торн, Джон Тифани, Дж. К. Роулинг
ИК: Little Brown Book Group (2016)

ХАРИ ПОТЪР! ХАРИ ПОТЪР! ХАРИ ПОТЪР!

Добре де, книгата може би не заслужава чак такъв ентусиазъм, но всеки Хари Потър фен, предполагам, се е развълнувал поне мъничко, научавайки, че ще има нова история за този прекрасен, магически свят. При някои навярно ентусиазмът е бил дори твърде голям, защото малкото отзиви на които попаднах в интернет бяха по-скоро отрицателни, отколкото положителни. И ако са очаквали стандартна книга, да, разбираемо е разочарованието. Но това не е стандартният роман, с описания, диалози, мисли, чувства и прочие. Това е пиеса. А пиесата не е роман.

Не знам колко от вас са чели пиеси, сигурно повечето (имаше някои задължителни в училище), и на мен лично не са ми сред любимите текстове. Предпочитам си дългите, подробни описания, реакциите на героите да са добре описани, логическата последователност на мислите да е добре проследена и т.н, и т.н., да не навлизам в излишизъм. Затова и разлистих ХППД не съвсем със скептицизъм, но и с не много високи очаквания (донякъде вече знаех масовото мнение за книгата (и очакванията ми, моля, да не се бъркат с гореспоменатия ентусиазъм - и филмите не са прелест ненагледна, с някои изключения, това не значи, че не обичам да ги гледам пак и пак, и пак, и... )). 
Първо, въпреки, че е пиеса, усещането е почти като за пълнокръвен роман (почти, натъртвам). Може би мнението ми е малко субективно - толкова пъти съм препрочитала основната поредица, че навярно мозъкът ми сам допълва липсващите описания. Но за мен се четеше леко и приятно. Второ, историята донякъде се... преповтаря. Което не е съвсем хубаво, защото вместо да се връщат назад, много по-интересно щеше да бъде продължат напред. Но няма да издавам повече от това. Действието върви бързо - минаваме през първите три-четири години от обучението на Албус буквално за няколко изречения - но след това ритъмът се задържа стабилен, с няколко по-вълнуващи моменти. Краят поне за мен беше доста трогателен, защото наподобява някои много лични и тъжни моменти от живота на Хари (но при тях той беше сам, тук не е, което донякъде отнема от емоционалността). 
Прочетох и че доста фенове са разочаровани от факта, че Триото не звучи съвсем като себе си (по отношение характер на героите), особено Хари. Може би е така, може би не - това все пак е пиеса. Възприемането на този текст е доста по-различно от това на стандартния роман. Освен това, те вече са възрастни хора, родители, с много отговорности и - особено Хари - носят бремето на миналото. Същото важи и за Драко Малфой (звездата в книгата, доколкото видях, всеобщият любимец), който също е видимо променен (разкайващ се, добър, борещ се за благото на сина си, но и не само). Та как тази промяна се приема добре, но тази на Хари - не? Да, Хари не е същото безразсъдно момче, и няма как да бъде повече. Тази роля вече ще се играе от други (дано не буквално, дано не, не, не) - визирам синовете му, разбира се. От Джеймс не виждаме нищо (минус), но от Албус виждаме много (а щеше да е хубаво и другите звездни отрочета да имат по-голяма роля - ала за кратък текст, толкова), както и от Скорпиус (синът на Драко). 
Темата за забраненото приятелство е силно застъпена, темата за предразсъдъците, за петната от миналото, които провокират неразумни страхове и обвинения. И в тази връзка, най-важното е, че, напълно в духа на поредицата, отрицателното се контрира с положителното. Става въпрос за родителската обич и закрила и всички проблеми, които произтичат от това, обичта между приятели и взаимната подкрепа. Отношенията между Хари и Албус, логично, са много сложни и двамата трудно намират общ език. Предвид историята на Хари обаче, очакванията, с които той е израснал - по отношение на собствения си баща, на другите хора спрямо него, истини, къде горчиви, къде трогателни - напълно разбираемо е, че сега виждаме другата страна на монетата. Хари е легенда, но Хари е жив. И Албус трябва да живее с това. 
Паралелни и противоположни са отношенията между Драко и Скорпиус. Отново, на фона на живота на Драко, трогателното (а и показателно) е, че той се опитва да бъде различният. Да не повтаря стъпките на баща си. Да не повтаря грешките му. 

Въпреки някои недостатъци, книгата все пак си струва да бъде прочетена, защото затвърждава основните послания от поредицата. Надявам се да бъде преведена на български (съмнявам се), надявам се и по някакъв начин (ало, интернет) да мога да видя и пиесата (отново, много съмнително). Защото, както ще потретя, това е пиеса. Силните моменти, описани в сценария, са така описани, че да имат определено въздействие върху зрителя, не толкова върху читателя. Може би затова са избрали този курс на действие, а не просто да измислят нова история - Джеймс и Албус в Хогуортс, много приключения, много предизвикателства, нови благинки от магическия свят, накрая някоя битка със злото, "Експелиармус!" и доброто побеждава (не, че това липсва и в тази история, разбира се). Но това е при пиесите, че трябва да има повече емоционалност, по-силно застъпено послание, за да може желаното въздействие да бъде най-силно и постигнато по определен начин. Не случайно жанрът се нарича "драма". 
(Не съм на "ти" с драматургията, но такива са моите възприятия; двата вида изкуство са различни и трябва да се разглеждат по различен начин.)

PS: Чувам, има слухове за екранизия (йей, но надали). Освен, това, няма как да не си спомня за обещанието на Роулинг, че повече книги за магическия свят няма да има. Е, ХППД е книга, но не е роман... не си нарушава съвсем обещанието. Но пък ми се ще да го наруши. Майната им на хейтърите (да ги целунат дементорите дано). Майната им и на тези, които обвиняват (едва ли не) Роулинг, затова че не е издала нормална книга. Ако иска ще го направи, ако не иска - не. Затова, chill and read, ppl, каквото и да е, каквото ви е на сърце, and stop the hate.

PPS: Повече се притеснявам за предстояшия филм - Fantastic beasts... - страхотен трейлър, но дали няма да си останем само с това? 

PPPS: Мисля пак да препрочета ХП...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, уважавайте чистота на българския език! Пишете на кирилица!